Стволовите клетки, изолирани от различни органи и тъкани на човешкият организъм имат все по-голямо значение за развитието на клетъчната и молекулярна биология. И то не само във връзка с регенеративните процеси, но и с цел да се научи много повече за взаимодействието на различни видове клетки при бенигнени и малигнени процеси.

Простата е орган, който не подлежи на изучаване с цел регенерация, а за изучаване на процесите на две заболявания: бенигнена хиперплазия на простатата и простатен карцином. За първото заболяване се предполага участието на стволови клетки с мезенхимен характер, тъй като то е свързано с разрастване на мезенхимната строма. Простатният карцином е малигнено израстване на епителната тъкан на простата, за което се посочват за главни виновници т. нар. ракови стволови клетки, клетки подобни по произход на нормалните епителни стволови клетки.


Епителните стволови клетки на простатата произлизат от епителния базален слой, където са клетките с най-висока пролиферативна способност от епителния компартмент. Те дават началото на нервно-ендокринни клетки и на клетките от луминалния слой – диференцирани и секретиращи PSA (Prostate specific antigen). Съществуват два модела на диференциация на епителни стволови клетки до луминални, като и двата преминават през фазата на междинни предшественици, които всъщност са пролифериращите клетки на базалния слой.

Счита се, че базалните клетки експресират цитокератини 5 и 14, bcl-2, Ki67, p63, PCNA и са независими от действието на андрогени (поради липсата на експресия на андрогенов рецептор). За разлика от тях секреторните (луминални) клетки са андроген-зависими, експресиращи съответно рецептор за андрогени и в допълнение на това цитокератини 8 и 18.

Не са изучени достатъчно повърхностните маркери, които биха послужили за изолиране на популацията от клетки, които имат най-висока стволова активност в рамките на базалния слой. Първоначално се смяташе, че те могат да бъдат сепарирани на базата на високата екпресията на интегрин алфа2/бета1 (CD49b/CD29), като се изолзваше протокол за селективна адхезия на клетките върху Колаген I. В допълнение на това бяха използвани маркерите CD133 (prominin) и CD117 (c-kit), които са считани за маркери на стволови клетки на други тъкани. За съжаление, не всички проби от пациенти показват експресия на тези два маркера, докато интегрин алфа2 се експресира и от неепителни клетки на простатата, което обърква в известна степен експериментите за изолирането на тези клетки. През последната година два нови маркера бяха използвани за селектирането на тези клетки – CD49f (алфа 6 интегринова субединица) и TROP-2, протеин от групата на е-кадхерините и смятан за фактор за изолиране на стволови клетки.

По отношение на мезенхимните стволови клетки на простата, до този момент са описани мезенхимни колонии, прорастнали от първична простатна тъкан, но не е публикуван потенциален маркер или група от маркери, които да се използват с цел изолирането на простатни мезенхимни стволови клетки. Известно е, че маркер за стромата на човешката простата е CD90(Thy-1).

--
Нели
neli.petkova@lifesciences.bg

Литература
1. Collins, A.T., et al., Identification and isolation of human prostate epithelial stem cells based on alpha(2)beta(1)-integrin expression. J Cell Sci, 2001. 114(Pt 21): p. 3865-72.
2. Richardson, G.D., et al., CD133, a novel marker for human prostatic epithelial stem cells. J Cell Sci, 2004. 117(Pt 16): p. 3539-45.
3. Goldstein, A.S., et al., Trop2 identifies a subpopulation of murine and human prostate basal cells with stem cell characteristics. Proc Natl Acad Sci U S A, 2008. 105(52): p. 20882-7.
4. Hudson, D.L., et al., Proliferative heterogeneity in the human prostate: evidence for epithelial stem cells. Lab Invest, 2000. 80(8): p. 1243-50.
5. Garraway, I.P., et al., Human prostate sphere-forming cells represent a subset of basal epithelial cells capable of glandular regeneration in vivo. Prostate, 2010. 70(5): p. 491-501.